# Кучето на Стефка
Терзийката на Мартин Ружа откри в тенджерата с боб. Стоеше насред кухнята с черпака в ръка и гледаше тази сива дрипа, полюшваща се между зърната и парче тлъста
Odissea
Такава не ми трябва
— Иване, влез в кабинета ми. Когато гласът на началника прозвуча по вътрешния телефон, Иван вече знаеше какво следва. Остави папката върху масата, избърса ръце в работния панталон
Odissea
Новогодишният подарък, който пристигна в шест сутринта
  В навечерието на Нова година майка ми раздаде подаръци на всички внуци в стаята, освен на моите деца. Не беше случайно. Не беше забравила. Тя погледна право
Odissea
Вещите, които не взех
В края на юни, когато жегата във Варна става лепкава и тежка, Елена се събуди в пет и половина сутринта. Не от аларма, не от шум — от
Odissea
Номерът, който никога не набрах
— Това дете не е от мен. Може да не се прибираш. Камен го каза от прага на болничната стая, докато държеше саксията с орхидеята, която майка му
Odissea
Счупеният ключ в портмонето
Елена стоеше неподвижно насред всекидневната. Въздухът беше застинал, сгъстен от нещо чуждо и лепкаво. Лаптопът с отворения проект за жилищна сграда още грееше, но иконата за връзка в
Odissea
Хлябът беше още топъл, когато всичко се счупи
Събота сутрин в Пловдив. Октомврийското слънце едва-едва пробиваше през щорите на спалнята, рисувайки жълти ивици по стария паркет. Елена беше в кухнята, боса, по пижама, и гледаше как
Odissea
Никой не те чува, когато крещиш насън
Седмицата започна с вкус на горчиво кафе и чужд одеколон в антрето. Мартин беше оставил сакото си на закачалката, а под него — папка с надпис "Спешно за
Odissea
Но ти не подари дори едно цвете
Елена остави химикалката върху купчината студентски работи и бавно вдигна глава. Калоян стоеше на прага на тясната им всекидневна с протегната ръка. В пръстите му – телефон с
Odissea
Нейният хладилник, неговите пари
Светла остави ножа върху дъската за рязане и се загледа в ръцете си. Миришеше на печено агнешко и прегоряла захар от десерта, а през отворения прозорец на кухнята
Odissea