BG

Казвам се Николай Вранчев, на четирийсет и три години съм, и в деня, в който синът ми се ожени, седях на маса номер седем в хотел „Роял" в

Радка Тодорова беше на шестдесет и три години и пенсията ѝ пристигаше на дванайсето число всеки месец — четиристотин двайсет и два лева, от които сто и петдесет

Работя като регистратор в частна лаборатория на булевард "Владислав Варненчик" във Варна вече осемнайсет години. Виждала съм какво ли не на този тезгях — хора, които крещят, защото

На седемдесет вече не чакаш фойерверки. Знаеш го отдавна. Казвам се Илияна Тодорова и живея сама в тристаен блок в квартал Дружба, Варна, откакто мъжът ми почина преди

# Дългът на масата Мария сложи чинията пред баща си и седна срещу него. Неделният обяд миришеше на пилешка чорба, а той дъвчеше мълчаливо, без да вдига очи

Мария подпираше с рамо ръждивата порта и белеше картофи в леген, докато синът ѝ Радо гонеше топка между простряните чаршафи. Беше събота, десет часа сутринта, слънцето вече напичаше

Казвам се Николай Стоянов, на четирийсет и три съм, работя като електротехник във фирма за поддръжка на асансьори в Стара Загора. Пиша това, защото жена ми Веселина каза,

Казвам се Николай Стоянов, на четирийсет и три съм, имам сервиз за климатици на "Тодор Александров" в Пловдив. Пиша това, защото цяла седмица не мога да си намеря

# Четири оплаквания Дъждът шибаше по ламаринения перваз откъм морето. Миро избърса крака в изтривалката, свали мокрото си яке и го остави да капе на закачалката в коридора.

Той беше на седем, когато майка му го заведе в дома. Пътуваха с автобус от Копривщица до Пазарджик близо два часа, по разбит път, покрай тютюневи ниви и