Film Feed

Колата спря пред портала от ковано желязо. Калоян изключи двигателя и въздъхна дълбоко, без да ме поглежда. От прозореца видях двуетажна сграда с бяла мазилка и керемиден покрив,

Обаждането от бай Стоян я завари на задната седалка на таксито. Тъкмо бяха излезли от тунела на „Витоша“ и дъждът шибаше по стъклата с такава сила, че чистачките

Тази сутрин излязох на разходка, както правя почти всеки ден. Обикновено вървя по един и същ маршрут – покрай блока, после по алеята с липите, зад спортната площадка

— Пак го върнаха. Големият сив котарак тревожно душеше въздуха и почти опипваше с нос врата на мъжа, който го държеше. Мъжът беше висок, леко прегърбен, с прошарени

— Колко, докторе? — гласът на стареца беше спокоен, почти ласкав. Калоян стисна зъби. Току-що беше завършил специализацията си по онкология в Пловдив и вече трети месец работеше

Вратата на апартамента беше открехната, а по коридора се носеше глъчка и звън на ключове. Тъкмо се бях върнала от гробищата, черната ми рокля още лепнеше от октомврийския

Казвам се Иван, на четирийсет и две съм. Преди три години жена ми Елена взе решение — според нея единственото възможно. Остави ни с Александър, нашия син, който

Елена Димитрова влезе в сервиза ми един вторник вечер, стиснала сгънат лист и извинение, което повтори три пъти, докато стигне до работната ми маса. Беше трийсет и седем

— Разбери, Лени — каза той, без да прекрачва прага. — С теб сме… като стар удобен фотьойл. Уютно, предвидимо, никаква тръпка. А Виктория… тя е токчета. Пламък.

Селската къща на баба Злата приличаше на разбунен кошер. В тясната стая, претъпкана със стари семейни портрети и миризма на нафталин, се вихреше истински хаос. Сватбеният автомобил трябваше