— Трябва сериозно да поговорим за твоя апартамент — започна Калоян на закуска, като разбъркваше захарта в чашата си толкова нервно, сякаш искаше да запали ток от нея.
Виктория остави сладкарската шпатула, с която тъкмо изглаждаше висок блат за сватбена торта. Беше седем сутринта, а тя беше будна от четири. Поръчката беше сложна — три етажа, крем с ванилия, горски плодове, захарни цветя. Кухнята ухаеше на масло, карамел и ягоди, но думите на мъжа ѝ мигом развалиха тази сладост.
— За моя апартамент? — попита тя и избърса ръцете си в престилката. — Какво му има?
— Нищо му няма. Просто се използва неразумно.
Виктория бавно се обърна към него.
— Неразумно?
— Да. Ние сме двама души в двустаен апартамент в хубав квартал на София. Огромна кухня, лоджия, отделна стая. А сестра ми Деси е бременна с трето дете. Те с Миро и двете деца живеят в гарсониера в „Люлин“. Там няма къде да се обърнат.
— И какво предлагаш?
Калоян се изправи, сякаш вече беше репетирал речта.
— Продаваме апартамента ти. Част от парите даваме на Деси за първоначална вноска за тристаен. С останалото вземаме къща близнак край София. Чист въздух, двор, спокойствие. Аз вече гледах оферти.
Виктория се вторачи в него.
Този апартамент беше купила преди да го срещне. Пет години работа без почивка. Торти, кексчета, сладки за фирмени събития, сватби, кръщенета. Спеше по четири часа, отказваше море, рокли, излизания. После още три години изплащаше кредита предсрочно. Сама избра плочките. Сама плати огромната кухня, която сега беше не само дом, а и нейна работилница.
— Ти шегуваш ли се? — каза тя тихо.
— Не. Мисля практично.
— Практично е да продам единственото си жилище, за да реша жилищния проблем на твоята пораснала сестра?
— Не говори така. Тя е семейство.
— Тя е твоето семейство. И аз ѝ съчувствам. Но не съм отговорна за решението ѝ да има трето дете в гарсониера.
Калоян се намръщи.
— Това е жестоко.
— Жестоко е да гледаш на дома ми като на касичка.
— Домът ни.
— Мой апартамент. Наш дом — докато има уважение.
Той стана рязко.
— Знаех си, че така ще реагираш. Всичко при теб е „мое, мое“. А в семейство трябва да се споделя.
— Споделя се любов. Не нотариален акт.
Разговорът остана отворен като рана. Калоян излезе на работа обиден. Виктория довърши тортата с ръце, които вече не трепереха. Колкото повече украсяваше захарните цветя, толкова по-ясно разбираше: това не беше случайна идея. Той вече беше мислил. Вече беше гледал оферти. Може би вече беше обещал.
Вечерта разбра, че е права.
Калоян се прибра не сам. С него бяха майка му, госпожа Румяна, сестра му Деси и зет му Миро. Деси държеше корема си с уморени ръце. Миро гледаше в пода. Румяна влезе в кухнята и веднага огледа шкафовете.
— Ех, какъв простор — въздъхна тя. — За двама души чак грехота.
Виктория свали престилката.
— Какво става?
Калоян прочисти гърло.
— Реших, че е добре да поговорим всички.
— За моя апартамент?
Румяна седна на масата.
— Вики, не бъди остра. Никой не ти го взема. Просто трябва да погледнем човешки. Деси ще ражда. Децата нямат място. А вие сте млади, без деца, можете да започнете на чисто в къща.
— С парите от моя апартамент.
— С общите ви възможности.
Виктория погледна Деси.
— Ти знаеше ли за този план?
Деси се изчерви.
— Калоян каза, че вие двамата обсъждате продажба. Че и ти искаш къща.
— Не искам къща. Искам нова професионална фурна и да не ми разместват живота.
Миро най-после вдигна глава.
— Аз казах, че това не е редно. Не искам пари от апартамента ти.
Румяна се обърна към него:
— Миро, мълчи!
— Няма да мълча. Ние сме в трудно положение, но не сме бездомни. И ако искаме по-голямо жилище, ще го решаваме ние.
Виктория почувства как въздухът се връща в дробовете ѝ.
Калоян изглеждаше ядосан.
— Значи аз съм лошият, защото мисля за сестра си?
— Не — каза Виктория. — Ти си лошият в тази ситуация, защото мислиш с моето имущество.
Тя отвори чекмеджето и извади папка с документи.
— Нотариален акт. Купен преди брака. Кредит, изплатен от мен. Договори за сладкарската ми дейност. Тази кухня не е лукс. Тя е работното ми място. Апартаментът не се продава. Не се ипотекира. Не се подарява като „семейна помощ“.
Румяна стана.
— Егоистка.
— Възможно е — отвърна Виктория. — Но с покрив над главата.
Деси заплака тихо.
— Извинявай. Не знаех, че така го е представил.
Калоян не каза нищо.
След тази вечер нещата не станаха лесни. Той мълча два дни, после опита да я убеди „без свидетели“. Виктория го изслуша и каза:
— Ако още веднъж планираш моя дом без мен, ще планирам живота си без теб.
Това го спря.
Деси и Миро намериха по-голям апартамент под наем. Калоян им помогна със собствени спестявания. Румяна дълго не говори с Виктория, а после я наричаше „студена“. Виктория не спореше. Студената глава понякога спасява това, което горещото сърце би подарило от вина.
След няколко месеца в кухнята ѝ поставиха нова професионална фурна. Първата торта, изпечена в нея, беше за двойка, която започваше живота си заедно.
Виктория гледаше как блатовете се надигат равномерно и си мислеше: домът е като тесто. Ако някой чужд започне да го меси насила, той губи форма.
А нейният дом вече никой нямаше да меси вместо нея.
